Античност и Средновековие

Анти́чност — съвкупност от исторически форми на общественото съзнание, религия, митология, философия, наука, изкуство и др., в страните от Азия,Древнва Гърция и Древния Рим в периода от 1000 г. пр.н.е до 500 г. от н.е.

Харктеристика на Античността като културна епоха

1. Митът – начин на осмисляне и обяснение на света в Античността.

2. Митологията – същностна характеристика на културата на Древна Елада.

Мит

 

евногръцки mythos – слово, разказ;

- примитивна форма на познание и обяснение на света;

- първична форма на религиозно мислене;

- светоглед – наивен, търсещ смисъл и цялост на заобикалящия го свят;

- форма – съществува като всеобемаща общественото съзнание представа, материализираща се в различни магически ритуали, повествования, по-късно свещени книги, фолклорни текстове и пр.

- съдържание – синкретични фантастични вярвания за произхода и устройството на света, изграждани с помощта на символични образи;

- език – метафоричен и символичен;

- мит – ритуал;

- създава се един особен символен свят;

- отношението   човек – свят;

- говори се не за отделния човек, а за човешките общности;

- образът на   космоса – обяснение на това как са възникнали и са се оформили най-важните за човека обекти от заобикалящия го  свят – земята и слънцето, небесните светила, водата и въздухът, гората и полето, животните и хората;

- въпросите на живота и смъртта – как се поражда и къд
77; отива човекът;

- важни образи в митологията: образите на дома, на града, на храма; образите на граничните пространства – границите между човешкото и дивото, между небето и земята, между живота и смъртта; образите на прага, на градските врати, на пътя, които се свързват с две човешки пространства;

- отношението между доброто и злото

-  най-ранната форма на митологично мислене  е свързана с вътрешното родство на човека с животните;

- тотем – племената вярват, че имат за прародител определено животно, което бива тачено като особен покровител на племето;

- митологичното мислене – стремеж към ясно и категорично оразличаване и построяване на опозиционни двойки  (човек – животно, тотем – нетотем и др.) 

- табу – забрана да се извършва определено действие;

- основни характеристики на мита:

   * обяснителност

   * истинност

Митология

Първата форма на колективен живот при хората, установена на базата на родовите отношения;

- родово-племенните общности пораждат културата, която днес наричаме митологично-фолклорна;

- след пораждането на живота следва далеч по-сложната задача за неговото запазване и продължение и именно тук е мястото на символичния   свят – с негова помощ човекът изгражда една подредена вселена с ясни и точни правила за живот, брак и икономическа активност;

- митологично-магическият ритуал – чрез него човекът въздейства на чуждия и враждебен хаос, който го заобикаля;

Областите на човешкия живот

- всекидневното делнично битие на хората, затворено в рамките на вече овладяното пространство и на овладяното време

1) делникът – устойчиви време и пространство, неизменни и повтарящи се, изпълнени с чисто технически дейности; действат твm8;рди и установени норми, предписания и правила;

2) празникът – тогава се осъществяват магическите ритуали, с чиято помощ човекът l9;е опитва да повлияе благоприятно на света около себе си;

Йерархизацията и стратификацията на общността е необходима за правилното протичане на живота, в който всеки трябва да знае своето място и роля.

- профанното разделение на човешкия живот – свързано със света на човека и неговите земни деяния;

- сакралното разделение на човешкия живот – свързано с връзката на човека с отвъдната ценност на божественото;

3) обредът – най-древната форма, чрез която човекът се стреми да обхване целостта на битието и да изпълни три основни цели:

  * връзката между себе си и предците, природния космос и божествената справедливост;

  * паметта на общността да се предаде от поколение на поколение

  * магическото въздействие върху космическите сили, които управляват природата и човека;

- оформяне на “затворено” (традиционно) общество – характерните особености на затвореното общество и законите, които го управляват са принципно еднакви – същите

страхове, същите нужди, същите стаени желания раждат и подобни обреди и символични образи;

Особености на затвореното общество:

1) мирогледна и ценностна стабилност;

2)физическа и ценностна затвореност;

3) пълната интегрираност на индивида в общността;

* тези особености на затворената общност предопределят до голяма степен и характера на митологично-фолклорната култура, нейните ценности, сюжети и въздействени механизми;

- митологично фолклорната култура има устен характер;

- възникването на митологичната култура започва едновременно с възникването на човека и неговите общности;

   * символът на световното дърво (дървото на живота, дървото на плодородието, дървото на познанието и пр.) – чрез него се съхранява целостта на космическия ред, като се показва, че между рязко разграничените и сякаш непримирими части на света е възможно преминаване;

   * жреца или оракула – чрез неговата уста говори някой друг;

- първата крачка е изграждане на цялостен образ на света, imago mundi;

- първият образ на света, който се поражда е образът на хаоса – на неструктурираното, фрагментарното битие, което трябва да бъде подредено, за да може да се осъзнае;

- раждането на космоса от хаоса (kosmos – ред, порядък) и базовото противопоставяне хаос – космос;

- втората крачка е ясното разграничаване на човешкия и природния свят;

- третата крачка е изграждането на система от образи, норми и ценности, които да помогнат на човека да съхрани и поддържа изградения от него образ на света;

- възникване на нормите – обичайното право, принципите за сродяване, моралните предписания и ценности, регулиращи поведението на всеки човек;

- с възникването и развитието на тези три най-важни етапа от подреждането на образа на света се изграждат основите на един цялостен символен свят, който наричаме митологично-фолклорна култура.

Средновековие

 Към края на V в. сл. Хр. робовладелското общество в Европа постепенно преминава в нов обществен строй — феодализъм. Най-общо времето от V в. до първата половина на XVII в. се обозначава от историческата наука като Средновековие, хронологизирано в три периода: Ранно средновековие (V–XI в.), Пълноразвито средновековие (XI–XV в.) и Късно средновековие (XVI–XVII в.) — През Ранното средновековие се оформят феодалната йерархия и рицарското съсловие. Липсва единна държавна структура за сметка на съществуващите градове-държави с пълновластен господар-феодал, йерархически подчинен на краля. Не съществуват нациите, нито националните езици. Занаятите и търговията са ограничени. В Западна и Средна Европа като всеобща идеология се налага католицизмът.

В периода XI–XV в. феодалните владения се обединяват. Кралят се налага като абсолютен владетел. Градовете стават по-многолюдни, раздвижват се търговията и дребното занаятчийство. Сформират се нациите. Духовният живот се осъществява по строгите канони на църквата. С тях се съобразява и науката. В първите европейски университети, възникнали в края на XI в. (в Болоня, Париж, Оксфорд, Виена, Йена, Прага и Хайделберг), основно се изучава богословие. Наред с него църквата допуска и онази част от античното нас­ледство, която не уронва вярата в бога: аритметика, астрономия, геометрия, граматика, реторика, диалектика, музика. Средновековните учени в повечето случаи са или мистици, или схоластици. Първите търсят общение с бога чрез видения, внушения, «божествени откровения» и други подобни методи, като напълно отричат съществуването на обективния свят. Другите се стрелят не към контакт, а към доказване на божественото начало на всичко в света. Като търсят логични обяснения и формулират понятия, схоластиците допринасят за развитие
90;о на прогресивната мисъл. 

Бдителното око на църквата не успява да наложи канона докрай в литературата. Основната част от написаните литературни произведения са с божествена тематика, но наред с тях се появяват първите светски творби. Това е рицарско-феодалната литература, представена от любовни стихове и рицарски романи, силно повлияни от героичния епос (ирландските и скандинавските саги, френската поема за Роланд, испанските за Сид и Родриго, немските «Песни за нибелунгите», английските балади за Робин Худ).През XII–XIII в. структурата на феодалното общество се променя. Възникват стоково-паричните отношения, занаятчийският труд се отделя от земеделския, появяват се първите занаятчийски обединения (цехове), започва да се очертава нова класа — буржоазията. Поставят се основите на точните науки, благодарение на великите географски открития се разширяват познанията за света. Мирогледът на средновековния човек престава да бъде тясно религиозен. Този период от историята на обществото с нарича Предренесанс. Той подготвя човечеството за навлизане в новата епоха на Ренесанса. 

В навечерието на средните векове Патристиката посочила с твърда ръка новите светогледни ориентири. Човекът бил поставен да обитава свят, сътворен от Бога. Хората – същества простосмъртни и страдални. В световния ред над тях да Бога се изкачвали чинно и достолепно многочислени висши санове – от месния духовен пастир до отвъдния. Средновековната философия се развива около специфично тематично ядро., придържащо се към йерархии. Средновековният човек живеел в свят сътворен от Бога. Теоритичните тълкувания на това положение съставяли теологията. Бог поставя между себе си сътворения от него човек целия свят. Теологията се занимавала с преодоляването на този свят. Тя разяснявала какъв е светът според учението за висша същност. Теологията била учение за света на Бога и учение за света на човека, Устремен към Бога. Ако философията имала за цел да покаже как се прави свят, то теологията описвала какъв е той и как е направена от Бога. Човек трябвало да знае какво е светът, кои го е направил, какво е длъжен да стори всеки простосмъртен за да постигне Бога. Човекът бил длъжен да знае, че земният живот е телесен, греховен, страдален; че плътското е греховно и тленно, а душата чиста и безсмъртна; че Бог се постига духовно, а не материално. Всяка догма от теологията била полагана като предмет на вярата; всяко отклонение от догмата било обявявано за ерес и анатемосвано...